Thursday, December 15, 2011

Защо пазарите имат значение? Или нямат?


11.12.2011

~ ~ ~
Защо пазарите имат значение? Или нямат?
~ ~ ~

“Обикновените хора” не се интересуват от пазарите. Когато случайно стане дума и ме питат с какво се занимавам и отговоря, че търгувам с финансови инстументи, срещам много интересен спектър от реакции. Някои просто махат с ръка и казват “ооо, това е казино” или “оф, ужас, това е толкова скучно”, за други е просто нещо объркано, трети имат мнение за банкерите и финансистите, което не е ясно как точно е било формирано, но е подчертано негативно. А с четвъртите ми е най-забавно. Вчера имах характерен разговор с мой познат. Случайно стана дума, че се “занимавам” с акции и валути и той каза “ей, ако знаеш, един познат преди време ми даваше съвети и аз така се набутах с едни акции, че сега са си вечно мои”. Не питах от любопитство. Само му казах “купувал си септември 2007, нали?” Много ми харесва как после се учудват, че съм познал точно кога са се набутали. Чували сте анекдотите за това какво да правите с акциите си ако и шофьорите на такси ви се хвалят каква е доходността на портфейла им?

Обикновените хора не искат да се занимават със “сложни” неща като борсата, финансите и подобни неща, в които има цифри. Особено цифри, които никога не спират да се променят, както са котировките. Интересно е, обаче как като стигне до тях слуха, че на борсата се правят луди пари, всеки изведнъж много иска да инвестира. После стават дългосрочни инвеститори в активи, обезценили се с 90%. Бакалската сметка е, че ако загубиш 90% от капитала си, после трябва да направиш 900%, само за да се върнеш в началната точка. Титанично, а? Основният принцип е на първо място никога да не си позволяваш да достигнеш до такава титанично тъпа ситуация, но пък живота учи, че всичко е ясно, когато е късно. После сме много мъдри, ама ex-post, казано на латински, за разкош.

Друг интересен факт е, представата на мнозинството, че всеки може лесно да се научи да прави пари. Отваряш си сметка и почваш да търгуваш и готово. На практика, обаче живота винаги ни връща към равновесната точка и излишъците и дефицитите се балансират. Това е фундаменталния принцип на живота, който важи и на борсата поради простата причина, че финансовите пазари не са нищо по различно от кумулативна проекция на надеждите и страховете на хората. Затова и случващото се на пазарите има значение, защото наблюдавайки емоциите на хората ние научаваме много интересни неща за себе си, за егото ни, както и за кумулативната емоция, която е завладяла света в момента.

Знам, че е трудно това да се смели. На баба ти на село не й пука за пазарите. Помисли отново. Баба ти не е затворена система. Тя може да си издои мляко и да извади картофи, но нали трябва да получи пенсия, например. Или да си купи хляб или захар. Пенсията й освен от мизерната държава, зависи и от инфлацията, а въпросната инфлация, не зависи само от конкретната държава, а и от световен фактор като Федералния резерв (“Фед”, Централната банка на САЩ), който в световен план определя цената на парите. Да погледнем една много проста графика. Тя не само е проста, тя е просто красива, защото с един поглед казва всичко, което е нужно да знаеш за случващото се в момента, за кризата, за инфлацията, за Фед и за кумулативната емоция на хората в света.

Златото.



Е, колко сложно е да разбереш какво се случва в света като погледнеш тази графика? Като погледнеш една планина как се издига нагоре и не те ли обзема лек страх, че може и да я изкачиш до върха? Или като видиш една подобна огромна вълна да се издига, не те ли е страх, че ще те смачка?

Тази графика казва точно това. Огромен страх. Хората ги е страх, понеже се печатат пари и един ден това неминуемо ще се върне и ще ни захлупи като огромно цунами под формата на инфлация. Първият “подскок” там към 80-та година е така наречения петролен шок, това е било преди много години и няма да даваме повече графики, които да покажат как цената на петрола се е качила и защо, но тогава инфлацията много сериозно е уплашила хората и те се опитали да се “скрият” чрез златото.

Има ли значение това? Ти ако живееш с 1000-1500 лева и за месец всичко отива за наеми, вечери, дрехи и партита и не спестяваш, к’во ти пука? Принципно и да ти пука няма особено значение, понеже какво може да направиш? Нямаш милиони да се чудиш как да предпазиш стойността им. Стойността, защотото както знаеш, 1 лев сега е по-скъп от 1 лев след време заради тази въпросна инфлация. На по-възрастните им пука понеже пенсиите им са във пенсионни фондове и тия фондове са управлявани от живи хора, които по презумпция трябва да знаят как да ги управляват, но на практика дали е така?

Това е като вица за бащата с 3 дъщери, където по принцип трябвало да са много богати ама на практика... Не знам, в живота всичко е относително и се разбира в отношение към нещо друго. Според Платон в древността, управляващите е трябвало да са най-мъдрите от общността, за да направляват живота и в правилната посока. Днес дали е така? А дали някога въобще, Това е разликата между реалността и света на идеите. Света се формира по идеите на хората, които имат силата да ги реализират, но това не означава, че непременно тези идеи, които ни харесват се реализират. Нормално е тези, които са по-силни да формират света по техните идеи.

Отново за златото. Един от настоящите хедж фонд звезди, Кайл Бас от Хайман Кепитъл, каза в едно интервю от преди месец: “Buying gold is just buying a put against the idiocy of the political cycle. It's That Simple". На прост български това означава, че купуваш злато като застраховка срещу идиотщината на политическия цикъл (под PUT се има предвид Пут опция, което е деривативен инструмент, който просто казано е застраховка, в случай, че те е страх, че цената на даден актив, на “нещо”, ще падне). Толкова е просто.

В момента живеем в много интересни времена. Китайците имат една поговорка, която беше нещо от рода на “Да не дава бог да живееш в интересни времена”. Предполагам идва от факта, че там от древността непрекъснато са се водили войни и с победата на една или друга страна се е стигало да масови избивания. Четох скоро в един исторически сайт за онези времена и бях шокиран да разбера, че след всеки подобен интересен исторически момент населението е намалявало с примерно 60-70%. Подобно е било всъщност навсякъде, и в Европа и тн. Ето линк: http://www.hawaii.edu/powerkills/DBG.CHAP3.HTM. Нормално, всяка нова власт, която се издига върху кръвта на предишните иска да заличи всички предишни спомени, както и паметта за всичко, което е било преди това. За справка министерството на информацията по Оруел в “1984”.

В момента правителствата чрез централните банки “печатат” пари (сега вече не се печата реално, понеже всичко се прави по електронен път), за да могат да стимулират замръзналата кредитна състема, да финансрират дефицитите си и това просто създава една огромна купчина пари, която обратно пропорционално губи своята стойност. Твойте пари носят тази стойност и тя намалява с увеличението на общото количеството. Поради тази причина и хората в 21-век търсят убежище в златото, тази “варварска релкива”, както го нарича Лорд Джон Мейнърд Кейнс. Не ви пука за Кейнс? Не е важно, просто този брилянтен джентълмен през Великата депресия през 30-те ражда и развива идеите за намесата на държавата за балансиране на икономическите процеси. Днес като чувате, че в криза трябва да се инвестира в инфраструктура, мислете за Кейнс, не за ... даже няма и инициалите да пиша.

Както и да е. Всеки намира в живота нещо, което го интересува. Аз имам желанието да споделя скромното си наблюдение как всичко е свързано. Пазарът е просто един механизъм, който определя цена и стойност. Съвсем кратко искам да подчертая, че цена и стойност са различни неща. Цената отразява емоцията, а стойността трябва да е нещо фундаментално основано. Просто обяснено ако имаш един ключ, който струва 1 лев и той е за клетката за осъден, то осъденият би платил цена многократно по-висока от 1 лев, заради проекцията на стойността на свободата, която този ключ би му позволил да купи.

От малки ние използваме същия принцип, който намираме на пазарите. Когато вече с плач и сополи не получаваме каквото искаме се научаваме, че трябва да намерим нещо достатъчно ценно, за да го заменим за това, което искаме да придобием. Цената на любовта? Принципно може да ни се струва безценна и съкровена. Да идеята за любовта, предполагам е такава, но на практик? Това как точно е по-различно от борсата? Ако има търсене на 30 лева и някой е готов да предложи на тази цена удовлетворение – готово, имаме сделка. Едни активи се търгуват на 30, други на 3000. Зависи от проекцията на стойността, която купувача възприема.

Всеки от различните детайли, засегнати тук, е много повърхностно представен. Извинявам се ако съм допуснал грешка и ще съм щастлив да науча за нея. Опитвам се да представя просто една гледна точка, което естествено е един динамичен процес, защото с годините ние както трупаме повече знание, така и променяме начина, по който гледаме и оценяваме както знанието, така и реалността, две неща, които често се разминават както цената и стойността.

Wednesday, December 7, 2011

AUD/USD: Selling against the 61.8% Fibonacci level


The rationale here is pretty clear. There is a pretty strong Resistance cluster at the 61.8% Fib at 1.0340 and the 200-Day MA at 1.0412.

Tentative selling here with a scope of the 23.4% Fib around 0.99.